ЗА НЯКОИ ОТ ВАЖНИТЕ МЕРОПРИЯТИЯ В ГОРИТЕ (Част 2)

Продължаваме информационната кампания за видовете сечи и необходимостта от тях. В Част 1 разгледахме два от видовете сечи – Отгледни и селекционни. В тази статия ще разгледаме възобновителните и някои други видове сечи.

Възобновителни сечи се провеждат в зрели насаждения с цел:

  • осигуряване на възобновяване за създаване на ново поколение гора;
  • направляване на процесите на възобновяване;
  • регулиране на видовия състав и направляване на смяната на видовете;
  • опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и генетичния фонд;
  • производство и добив на качествена дървесина;
  • формиране и поддържане на гори с неравномерна структура.

Възобновителните сечи се разделят на постепенни, изборни и голи.

Постепенните сечи са възобновителни сечи с предварително и съпътстващо семенно възобновяване, при които зрелият дървостой се отсича постепенно на няколко пъти през възобновителния период. Това са краткосрочно-постепенна, постепенно-котловинна, групово-постепенна и неравномерно-постепенната сечи.

Краткосрочно-постепенната сеч се провежда на малки площи с размер на отделното сечище до 2 ха. Сечта се провежда чрез отсичане на дърветата равномерно по площта на отделното сечище на 3 или 4 фази. Възобновителният период за отделните сечища е не по-кратък от 15 години.

При провеждане на фазите на краткосрочно-постепенната сеч се спазват следните изисквания:

  • площта от насаждението, в която не се провеждат сечи, е не по-малка от площта, в която се провеждат
  • окончателната фаза на сечта започва, след като младият дървостой в съседните отсечени площи от насаждението достигне средна височина не по-малко от 2 м;
  • не се допуска сливане на сечища, в които се провеждат окончателни фази в съседни насаждения с обща площ, по-голяма от 2 ха и до 10 ха в случаите по ал. 2, когато попадат в един имот; за целта да се спазват изискванията по т. 2.

Краткосрочно-постепенна сеч се извършва на тесни ивици се провежда с широчина на отделната ивица до 2 пъти средната височина на дървостоя, но не повече от 40 м. Сечта започва с едновременно залагане на ивиците върху цялата площ, като разстоянието между тях се определя от избраната широчина на отделната ивица и броя на останалите фази. Възобновителният период за отделните ивици е не по-кратък от 15 години.

Сечта се провежда чрез отсичане на дърветата равномерно по площта на отделната ивица на 3 или 4 фази, в зависимост от състоянието на насаждението.

Сечта започва чрез залагане на ивиците, в които ще се провежда първата фаза на краткосрочно-постепенната сеч. След не по-малко от 5 години от извеждане на сечта в първоначално заложените ивици се провежда следващата фаза на сечта, като до първоначално заложените ивици се залагат нови ивици, в които се извежда предходната фаза на сечта. В тази последователност се залагат ивици и се извежда сечта върху цялата площ на насаждението.

Постепенно-котловинната сеч се провежда в гори от светлолюбиви дървесни видове независимо от произхода им. В насаждения със склопеност, по-голяма от 0,8, и липса на възобновяване склопеността се намалява до 0,6 – 0,7 с цел поява на естествено възобновяване.

Възобновените участъци се отварят под формата на котли, като сумарната площ на котлите не надвишава 30 % от площта на насаждението. В местата с достатъчно количество подраст се отварят до 3 котела на един хектар, всеки с диаметър до два пъти средната височина на насаждението. Дървостоят около котлите в ивица с ширина 15 – 20 м може да се изрежда до склопеност 0,5 – 0,6.

Котлите се разширяват, когато по периферията им се появи достатъчно количество подраст. Разширяването се извършва равномерно или неравномерно в зависимост от посоката на възобновяване. Около разширените котли може да се формира ивица с ширина 15 – 20 м и се допуска изреждане до склопеност 0,5 – 0,6.

Интензивността на сечта е до 30 на сто при всяка лесовъдска намеса. Възобновителният период на постепенно-котловинната сеч е не по-малък от 20 години, като за горите в „Натура 2000“ е 30 години, а периодът между отделните лесовъдски намеси е не по-малък от 5 години, като за насаждения в „Натура 2000“ е 8 години. При склопеност на насаждението под 0,3 между котлите и наличие на достатъчно количество укрепнал подраст интензивността на сечта е до 90 %.

Едновременно със сечта във възобновените участъци се провеждат съответните отгледни сечи, включително и отглеждане на подраста.

Групово-постепенна сеч се провежда в насаждения с преобладание на сенкоиздръжливи дървесни видове; разновъзрастни високостъблени насаждения; насаждения от светлолюбиви дървесни видове, когато възобновяването е от сенкоиздръжливи видове или са налице условия за такова възобновяване; бялмурови насаждения;

Групово-постепенната сеч се провежда с цел формиране и поддържане на неравномерна възрастова, хоризонтална и вертикална структура с възобновителен период не по-малък от 40 години за високостъблените и 30 години за издънковите насаждения.

Групово-постепенната сеч се провежда при спазване на следните правила:

  • дървостоят се отсича постепенно под формата на прозорци, които се разширяват, а лесовъдските намеси се провеждат най-малко на 4 пъти, като периодът между отделните намеси е не по-малък от 7 години;
  • прозорците се залагат в местата със започнал възобновителен процес;
  • при липса на възобновяване прозорците се залагат на два пъти в места със склопеност, по-голяма от 0,6, като първия път склопеността в прозореца се свежда до 0,4 в семеносна година, а окончателното изсичане на дървостоя в прозореца се извършва при започнал възобновителен процес;

Неравномерно-постепенната сеч се провежда за формиране на насаждения или групи от съседни насаждения със сложна вертикална, хоризонтална и възрастова структура при възобновителен период не по-малък от 40 години за високостъблените светлолюбиви дървесни видове, не по-малък от 25 години за издънковите светлолюбиви дървесни видове и не по-малък от 60 години за сенкоиздръжливите.

Тази сеч се прилага в насаждения или групи от насаждения в добро здравословно състояние с общи граници и възможност за единен технологичен план за усвояване с площ не по-малка от 10 ха и склопеност над 0,6. Границите на насаждението или групата насаждения се запазват до окончателното отсичане на зрелия дървостой.

При провеждане на неравномерно-постепенната сеч в насажденията се оформят участъци за възобновяване, участъци за отглеждане и участъци с висока склопеност, в които се задържа възобновяването, които се посочват в карнет описа и технологичния план.

При неравномерно-постепенната сеч интензивността на сечта е до 25 на сто, при повторяемост през 5 до 15 години, в зависимост от възобновителния период и хода на възобновителните процеси.

Сечта започва около възобновителните центрове чрез отваряне на прозорци, котли или ивици в местата с подраст, а при липса на възобновяване прозорците, котлите или ивиците се отварят на два пъти. По възможност сечта трябва да започва в зоната на транспортната граница. При всяка следваща сеч се разширяват някои от съществуващите прозорци, котли или ивици в посока към извозния път, следвайки хода на естественото възобновяване, а при необходимост се отварят нови.

Във възобновените участъци се провеждат съответните отгледни сечи, а в невъзобновените участъци се провеждат мероприятия за възобновяването им.

Изборни сечи се провеждат във високостъблени гори, като периодично върху цялата площ на насаждението се отсичат единични или групи дървета с определени размери, без да се стига до окончателното му отсичане.

Те съчетават едновременното отглеждане и възобновяване на насажденията и се прилагат за постигане и поддържане на неравномерна пространствена и възрастова структура на насажденията, както и за подобряване на техните количествени и качествени показатели.

Изборните сечи са единично-изборна и групово-изборна.

Единично-изборна сеч се провежда в разновъзрастни насаждения с преобладание на сенкоиздръжливи иглолистни дървесни видове с неравномерна вертикална структура.

Сечта се провежда по цялата площ на насаждението, като се отсичат единични или малки групи дървета от различни степени на дебелина. При отсичането им не се допуска отваряне на прозорци с диаметър, по-голям от половината от височината на дървостоя.

Интензивността на сечта е до 20 %, като склопеността на насаждението не се намалява под 0,6 с изключение на високопланинските смърчови гори, където е до 25 %.

Повторяемостта на единично-изборната сеч е съобразно възприетия турнус на стопанството.

Групово-изборна сеч се провежда в насаждения с участие в състава им на светлолюбиви дървесни видове, както и в буковите и в смърчовите високопланински гори.

При този вид сеч по цялата площ на насаждението се отсичат групи дървета с цел оформяне на котли с диаметър от 1 до 1,5 пъти от височината на дървостоя, приоритетно в местата с налично възобновяване.

Голите сечи са възобновителни сечи с последващо изкуствено и/или издънково възобновяване.

Такива сечи с изкуствено възобновяване се провеждат в тополови гори, както и в насаждения от келяв габър и мъждрян, растящи на средно богати и богати месторастения, и издънкови акациеви насаждения, за възстановяване на производствения им потенциал.

Голи сечи с издънково естествено възобновяване се провеждат в тополови, върбови, липови и нискостъблени гори.

Голи сечи в липови гори се провеждат в насаждения с минимум 9/10 участие на липата в състава на насаждението на площни сечища до 2 ха. Неотсечената ивица между площните сечища е с широчина не по-малка от два пъти височината на дървостоя.

За предпазване от вредното въздействие на водите голите сечи в ивицата дига – бряг се провеждат на площи до 5 ха. Следващата гола сеч се провежда не по-рано от 3 години след залесяване на предходното сечище.

Голата сеч в нискостъблени гори, с изключение на акациевите, се провежда на площни сечища до 2 ха. Неизсечената ивица между площните сечища е с широчина не по-малка от два пъти височината на дървостоя.

Възобновителните сечи в насаждения, одобрени за базови източници за производство на репродуктивни материали, се провеждат при възраст един клас над определения турнус на сеч.

Други сечи

Санитарни сечи се провеждат при наличие на повреди, причинени от биотични въздействия. В този случай дърветата се отсичат с цел подобряване на здравословното състояние на насажденията и предотвратяване на опасността от каламитети.

Те се провеждат с одобрено план-извлечение по искане от собственика или от лицата, на които е предоставено управлението на горските територии

Интензивността на санитарната сеч е в зависимост от обема на повредената и/или повалената дървесина, като се оставят от 3 до 5 биотопни дървета на един хектар.

Когато в иглолистни насаждения и култури се установят повреди върху единични дървета и/или в отделни групи с площ за всяка група до 0,1 ха, причинени от биотични въздействия, и обемът на дървесината не превишава 5 % от общия запас на насаждението или имота, се провежда санитарна сеч до 5 %.

Принудителни сечи се провеждат при наличие на повреди, причинени от абиотични въздействия. В този случай се отсичат повредени и/или повалени дървета с цел усвояване на дървесината.

Принудителните сечи се провеждат, ако са предвидени в горскостопанските планове или с одобрено план-извлечение по искане от собственика или от лицата, на които е предоставено управлението на горските територии, както и с предписание по чл. 131, ал. 2 от Закона за горите.

Когато се установят повреди, причинени от биотични и/или абиотични въздействия, и състоянието на насаждението отговаря на критериите за провеждане на отгледна или възобновителна сеч, увредените дървета се отсичат по време на съответната сеч.

В насаждения на добри месторастения е възможно провеждането на система от сечи за индивидуално производство на висококачествена дървесина.

овеждане на главосечна сеч в ивица с широчина 10 – 15 м покрай брега. Дърветата се секат на височина до 2 м в зависимост от превишението на терена спрямо средното ниво на реката. Сечта се повтаря през 3 – 4 години.

Всички тези мероприятия ще бъдат по-ефективни, продуктивни и безопасни с горско-стопанската техника на Tajfun, Словения с официален представител за България Форест Стайл ООД.